Краят
Вече се приближаваха до мястото. Беше доста голяма площ. По средата на ограденото място имаше огромна метална кула, висока около сто метра. Тъй като смъртожадните още строяха, хвърчаха искри, а около кулата се вдигаше дим. Осветлението беше силно. По небето нямаше никакви звезди.
Хари, Рон, Хърмаяни и останалите членове на ВОДА вървяха бавно. Щом влязоха видяха че ограденото място е издълбано-дълбоко около десет метра.
- Хърмаяни-каза Хари. – Къде ще е най-удобно да направиш магията.
- Където и да е-отговори момичето. – няма значение. Нужно е да му приложиш заклинанието „Аверлагус” а аз ще свърша с останалото. Обезсилването ще трае само петнадесет минути. Ще се пробвам тук.
Всички освен Хърмаяни тръгнаха.”Не ме е страх” повтаряше си Хари през няколко секунди.
Щом стигнаха до ръба, пред тях се откриха хиляди смъртожадни.
- Не ме е страх.-казваше си Хари.
- Наистина ли?-попита момче от групата.
- Не ме е страх. С подходящи медикаменти ще открия Волдемор преди те-всички смъртожадни чуха че се говори и се обърнаха. – да ни видят.
- Хари?- пак се обади някой от групата с много уплашен глас.
- Спомнете си какво ви казах вчера!-отвърна Хари.
И беше прав. Думите му вчера бяха много вдъхновяващи.Всички си спомниха какво каза той. В ума на всички беше вчерашната картина, и как Хари казва:
- На този цвят сме с една цел-да победим Волдемор. Заедно ще успеем. Всеки от нас допринася по малко за победата. Направете избора си. Оставате ли, или се отказвате. Готови ли сте да бъдете силни?
В този момент всички ги обзе странно чувство.Ставаха по-силни и по-силни.Тогава Драко каза:
- Тези момчета са храна за червеите.
Всички наскачаха около групата. Заваля дъжд от разноцветни заклинания. Всичките по инстинкт на биещите се. Всеки човек от ВОДА се занимаваше с двама-трима смъртожадни. Някои от децата ги удряха с ръце за да спечелят две-три секунди. Хари трябваше да се промъкне, за да намери Волдемор и да освободи Джини. Затова си проправи път към прииждащите демони и затича към кулата. Бягайки, той забеляза гологлав мъж с необичаен цвят на кожата. В този момент белегът го проряза така както никога. Хари знаеше кой е този мъж.
- „Акцио оръжие”. –прошепна той, и десет секунди по късно в ръката му се появи гигантски чук.
Приближи се тихо до Волдемор и извика „Хей!”.Мъжът се обърна, а Хари го удари от ляво с всичка сила.
- Мъгълските оръжия също могат да вършат работа.-промърмори той с подигравка.
Загледа се и видя че отряда от министерството идва.Насочи пръчката си и извика. „Аверлагус”. Появи се светло лилава светлина която обгърна Волдемор и него. Задуха силен вятър, а с него отлетя нещо бяло. Хари разбра че това са силите им.
- ХАРИИИИ, ТУК ГОРЕ СЪМ! ХАРИИИИИ!- извика Джини от върха на кулата.
Хари погледна нагоре и се загледа за секунда. Затича се с чука към стълбите, и удари смъртожадния който седеше в началото, щом той вдигна пръчка към него.След това продължи нагоре.В това време Волдемор се съвзе, видя че Хари тича нагоре вдигна магическата си пръчка и извика:
- Авада Кедавра!-но с почуда установи че нищо не става. След това тръгна след него.
Щом Хари изкачи първите петнадесет стъпала, Волдемор го настигна.Опита се да удари Хари с юмрук, но момчето приклекна за миг.Щом се изправи, ученикът удари мъжа с чука през лицето и тръгна. За да не падне, гологлавият се хвана за тръба, махна с крак, и удари Хари по кръста. Момчето също се хвана за тръба за да не падне. Обърна се и удари Волдемор с чука по корема. Мъжът (естествено) приклекна, но момчето махна нагоре с оръжието и пак удари гологлавия. Лордът приклекна този път назад, но бързо се съвзе и изби чука от ръцете на Хари. Оръжието се заплете в една верига. Момчето се опита да го стигне, обаче Волдемор дръпна друга верига, спусна се и удари ученикът. Той падна на земята. Щом се изправи гологлавият го удари с юмрук, но за съжаление този път успя. Момчето се хвана за хоризонтално сложена тръба за да не падне от кулата. Обърна се, залюля се и удари лорда. Веднага приклекна защото мъжът пак се засили, за да го удари. Хари мина зад врага си, махна с крак и го удари в кръста.
- ХАРИИИИИИИИИИ!-извика пак Джини.
Хари се обърна, и започна да се катери за скелето на кулата. Волдемор тръгна към него и го удари в корема.Момчето едва не загуби равновесие, но махна с крак и удари врага си по главата. От силният удар мъжът се хвана за вертикална тръба. Ученикът още веднъж удари врага си в кръста, след това тръгна. Волдемор го настигна, хвана го за дясната ръка,обърна го към себе си и го удари в корема. Момчето се съвзе бързо и направи същото. После пак тръгна да се качва по скелето. Мъжът заобиколи, и го изпревари. Когато се изравниха, го удари в краката, и Хари се плъзна надолу. Слава Богу че се държеше с ръце. Озова се там, от където беше тръгнал. Той също заобиколи. Щом стигна до врага си махна с крак, и го удари през лицето. После тръгна надолу и си взе чука.Когато махна с нега, на гологлавият се наведе. Хари пак махна, само че нагоре и този път успя да удари мъжът, който се наведе назад съвземайки се светкавично се наведе за да се предпази от следващия удар. Този удар изби една стълба буквално от кулата на земята. За да отвърне, лордът удари лицето на Хари. Момчето беше на ръба, но изгуби равновесие. Тогава грифиндореца започна да пада надолу, а Волдемор насочи пръчката си срещу него и изкрещя
- Авада Кедавра - от пръчката на лорда излезе светло зелена магия която удари Хари и блясъкът от очите му за момент изчезна.
Това ми е 1 фенфикшън, знам че е зле ама кво да правиш. Не съм преглеждал за пунктоация или правопис, а и съм сложил малко в повече хумора. Също малко мъгълски бой ;рр
Съб Ное 17, 2012 3:14 pm by 
Заглавие: Хари Потър - Краят 
фикшъна е добър, продължавай да пишеш
