Copy и Paste

Потребител Възраст на героя : 26

Розкурзетка

Заглавие: Re: Copy и Paste Пон Авг 13, 2012 3:47 pm

Потребител Възраст на героя : 38

Потребител Възраст на героя : 26

Брой мнения : 939 (17.04% от всички)

Заглавие: Re: Copy и Paste Чет Авг 16, 2012 8:08 am

Потребител

http://a6.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/319344_472271459464384_673284938_n.jpg

Потребител Възраст на героя : 26

Нефиридин - Проклятие, което създава 'Пъклоогън'.

Потребител Възраст на героя : 38

ЦИЦА МАЙНЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ

ПС: О.О ОМГ ТОФЛ

Заглавие: Re: Copy и Paste Чет Авг 16, 2012 2:11 pm

Душко - черна пухкава животинка с издължена остра муцунка; обитава предимно мините и обича лъскави неща; не може да се отглежда като домашен любимец.

П.С жалко ;[[ ;дд

Заглавие: Re: Copy и Paste Чет Авг 16, 2012 4:44 pm

В България всичко е хаос, само престъпността е организирана

Заглавие: Re: Copy и Paste Пет Авг 17, 2012 7:15 am

In these promises broken,

Deep below

Each word gets lost in the echo

--- Linkin Park - Lost in the Echo

Потребител Възраст на героя : 26

332

Нещо истинско

Добавки за масла и горива,запалителни свещи и кабели

пс - Много смЕх !!

Заглавие: Re: Copy и Paste Пет Авг 17, 2012 10:04 am

Непълнолетни нападнаха беззащитен пенсионер ! B T V Новините !

Заглавие: Re: Copy и Paste Пет Авг 17, 2012 10:16 am

DJ Sava ft. Misha - Give It To Me

Потребител Възраст на героя : 26

а Делинджър му благодари. Беше неин ред , тя започна да поръчва. Дълго , дълго , дълго време.

Заглавие: Re: Copy и Paste Съб Авг 18, 2012 8:32 pm

Цитат :: Пазарът беше доста изморителен. Да – без помощта на някоя здрава ръка (и веднага се сети за баща си) целият този багаж беше доста труден за носене от една четвъртокурсничка, с ръце като сламки. Верити се спря за една кратка почивка (добре де, не толкова кратка) при сладоледената къщичка на Флориан Фортескю. От жаркото слънце, което разпръскваше лъчите и топлината си по всички посетители на Диагон-али, сладоледеното ресторантче беше меко казано претъпкано. Верити седна и дишайки тежко, хвърли на един стол всички неща, които беше купила. Мъжкият й котарак скочи изненадващо и с леко съскане се премести с ловки и елегантни движения в скута на Верити. Още несвикнала с присъствието на новия любимец, тя се уплаши и подскочи, изхвърляйки Джералд (да, така се казваше котаракът) върху масата.
- Ох!
От борбата, която се беше получила всички от сладоледената къщичка бяха забили поглед към тяхната маса. А както установи и Верити Джералд беше успял да я одере с дълги рани от рамото до лакътя й, а сладоледът, който преди секунда беше оставен мирно на масата, се беше преобърнал и паднал на земята.

Десетина минути по-късно, когато Верити успя да се извини на Флориан и да плати сметката си, със сърдития котарак в едната ръка и покупките в другата, се запъти към почти последната си спирка за днес: Флориш и Блотс. Това беше най-страхотния магазин за нея и както следваше всички продавачи я познаваха от лятото, когато тя често пазаруваше от тях.
Със забързана крачка бутна масивната врата на книжарницата, а Джералд тихо и мирно остана да стои пред вратата, чакайки господарката си. Пред погледът й застанаха монументални масивни лавици от четива и най-различни и интересни книги, пред които малката рейвънклоука се чувстваше нищожна. Както се виждаше бяха докарали и нови попълнения, с които Верити все още не беше запозната. Каза си, че веднага като се прибере ще се похвали на баща си за по-голямото разнообразие около началото на новата година. Погледът й се впери в чисто новата колекция, която включваше една от най-големите й страсти: защита срещу черните изкуства и трансфигурация. Високите големи рафтове и етажерки, жаркия блясък на всяка нова книга, невероятния аромат носещ се в помещението; омайващият аромат на знание и нови светове.
Всичко това беше като страната на чудесата, а в този свят очите на Верити блестяха от диво щастие.
Тя се втурна между секциите, разгръщайки и влюбвайки се в почти всяка книга, забравяйки почти за новите си учебници.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Гласът изкара Верити от транса, в който беше попаднала и тя се обърна с замаен поглед.
- Да, би било чудесно – извади четвъртото си поред писмо от “Хогуортс”, което беше получавала и разгръщайки го с искрен захлас мина с поглед всичките си книги преди да се обърне към любезната госпожица, която със завидно търпение чакаше. – Би било страхотно, ако още имате в наличност учебниците за четвърти курс или по точно – “Практически магии” “Растения и билки” “Рядко срещани животни” “Черните магии” “Историите, които не знаем” “Отвари за напреднали” “Човекът и трансфигурацията”
както и “Звездите и какво означават”.
Списъкът беше доста дълъг и след като захласнатата Верити прочете всички четива за един дъх, в погледа на продавачката се четеше объркване. Явно е следяла списъка в началото, но след бързото декламиране на госпожицата се бе отказала. Да, госпожица Долиш имаше отвратителния навик да чете скоростно, явно от всички свои практически упражнения през годините.
Затова купуването се оказа доста по-дълго колкото трябваше да бъде: двете прескачаха от отдел на отдел в търсенето на учебници от целия списък. Накрая награбени с куп четива и след час и половина стоене във “Флориш и Блотс”, Верити се намираше на тезгяха, отброявайки с ясна точност сто и петте галеона, които със златен отблясък и весел звън се приземяваха на твърдата повърхност, пред продавачката.
С уморена усмивка, Долиш бутна масивната врата, доволна и щастлева. След няколко дни отпътуваше за “Хогуротс”. Сърцето й подскочи – щеше да се върне там, за четвърта година, където се чувстваше най-добре.
У дома.