Макс Рейн
Потребител
Клан/глутница : Хъртфорд
 | |
Макс Рейн
Потребител
Клан/глутница : Хъртфорд
|  Заглавие: Re: Историята на едно лудо момиче, на име Белатрикс  Пет Авг 31, 2012 11:31 am | |
|
Първа глава
Белатрикс вървеше спокойно по тъмния коридор,вглъбена в мислите си.Нощта беше безлунна, а вече минаваше единадесет часа. Не се чуваше друг шум,освен лекият повей на вятъра и тихите й стъпки.
Почти беше стигнала до подземията,когато в края на коридора чу как някой бързо се приближава. Замръзна на място,тъй като нямаше време да се скрие където и да било. Дали беше пазача?
Разпозна очертанията на момче, но не успя да види чертите на лицето му,тъй като в коридора бе ужасно тъмно. Сякаш мракът се бе материализирал..
Бела въздъхна облекчено...момчето явно я чу и също остана на едно място. Няколко мига по-късно, той извади пръчката си. Върха й светна и изпълни коридора със светлина. Той бързо скъси разстоянието между тях.
Когато стигна до нея, тя ясно различи очертанията на предмета, който изкреше на гърдите му. Непознатият беше префект и което бе по-лошо....беше от Грифиндор.
-Имаш ли представа кое време е? – гласът му изгърмя в коридора. Щеше да привлече вниманието на някой учител... – Идваш с мен при професор Дъмбълдор, той ще реши какво да прави с теб.
Не, Бела не можеше да допусне това да се случи. Ръката й интсинктивно се стрелна към пръчката. Тя я насочи към грифиндорецът,но той я изпревари:
-Експелиармус! - Пръчката мигновено излетя от ръката , а прежектът държеше своята насочена срещу нея. - Ще бъдеш изключена от Хогуортс. - рече той и поклати глава - Не спазваш вечерния час и се опитваш да ме нападнеш...
-Не можеш да го докажеш! - изкрещя тя в лицето му.
-О,я стига.На кого ще повярва Дъмбълдор? На префекта на Грифиндор или на лудата слидеринка? – Луда? Бела правилно ли бе чула?
Момчето се засмя студено, а Белатрикс използва момента. Присви очи и запрати ръката си,все така свита в юмрук, право към, и без това кривият нос на грифиндореца.
Той изскимтя, а едновременно с това от носа му зашуртя кръв.
Тръпка на притеснение полази цялото й тяло. Ами ако я изключеха за това? Този път нямаше как да се измъкне...имаше само един изход от тази ситуация.Бела плъзна поглед от кървящото момче към пръчката си.
-Отивам при директора! - проплака момчето и се затича към учителската стая. Белатрикс, бърза като светлината и с грациозността на котка се втурна към пръчката си, грабна я и я насочи към тичащията грифиндорец:
-Обливиате! - прошепна тя. Внезапната светлина, появила се от въхра на пръчката й се насочи към момчето и с ужасна сила го удари в главата. Той тупна тежко на земята...в безсъзнание.
Сложи ръка на устата си, за да не се засмее. Скоро момчето щеше да се събуди и нямаше да помни нищо от сцената, разиграла се преди броени секунди...нямаше да помни дори кой е.
Бела хвана тялото му за ръцете и го задърпа към тоалетните. Беше много тежък...по-тежък, отколкото изглеждаше. Момичето спря на няколко пъти, за да почине и пак продължаваше. Изхвърли тялото му в тоалетните и джасна вратата след себе си. Беше запъхтяна.
Отметна назад една непокорна къдрица и се огледа. Коридорът беше безлюден. Вдигна брадичка и се насочи храбро към общата стая на Слидерин.
Лицето й беше безизразно - сякаш си беше сложила маска...въпреки че зад тази маска на Бела й идеше да започне да се смее истерично. Но сега трябваше да внимава...
Малко преди да достигне общата стая, нечий глас я накара да замръзне:
-Бела? – гласът се чу някъде из пространството зад нея и накара кръвта й да замръзне. Внезапно лицето й се разтегли в престорена усмивка.Завъртя се и отвърна,с тънко гласче:
-Здравейте,професор Слъгхорн! - Професорът се бе облегнал на една каменна колона и я гледаше вледеняващо. Беше облякъл смешната си синя нощница и пантофките си, с форма на зайчета. Дали беше разбрал? Ръката на Лестрандж стоеше облегната на джоба на мантията й, в очакване да изтрие паметта на глупавият дебелак. Той въздъхна и рече с равен глас:
-Бела,загрижен съм за теб - започна той. Бела извъртя ядосано очи, а ръката й се отпусна – Какво правиш по коридорите по това време на нощта? – Белатрикс още обмисляше отговора си, когато той продължи – Остави това, днес за втори път не дойде на нашата среща. Просто исках да разбера дали има нещо, което искаш да споделиш с мен? – говореше така, сякаш второто беше по-голямо провинение от първото. Старецът очевидно си нямаше ни най-малка представа какво се бе случило. Изглеждаше наистина загрижен. Момичето въздъхна и отвърна със същия престорен глас:
-О, наистина съжалявам, професор Слъгхорн, останах след часовете в библиотеката и изглежда съм изгубила представа за времето...-това всъщност не беше лъжа. Напоследък времето сякаш се подиграваше с нея. - А и търсех книги по отвари, Сивиръс ме помоли. Отварите наистина не са силната му страна... - той отвърна на шегата й с усмивка, след което отвори уста, за да допълни нещо, но Белатрикс го прекъсна :
-Е, радвам се, че си побъбрихме, но вече съм наистина изморена. Лека нощ! – тя му се усмихна и се завъртя, без да дочака да чуе какво ще каже Слъгхорн.
Почти беше стигнала края на коридора, когато чу гласът му :
-Не пропускай следващата ни среща в петък от...- Бела не чу останалата част от изречението му, понеже вече бе завила по коридора.
По целият път надолу към подземията беше нащрек. Не спираше да съска и да ругае .Хорас не само я следеше, но и я караше да ходи на глупавите му срещи с идиотите от другите домове. Учениците наричаха тези срещи “Слъг-кръг” – на тях присъстваха само децата на най-влиятелните и известни семейства в магическият свят, а също и най-умните ученици-например онзи мътнород Лили Евънс.
Бела естествено беше там и по двете причини. Факт, който й доставяше удоволствие и я вбесяваше едновременно.
* * * Скоро Лестрандж се озова в топлата обща стая. Всички ученици си бяха легнали,с изключение на един...
-Къде беше? – гласът на сестра й се чу някъде из пространството пред нея. На Бела и отне доста време, за да открие силуета на Нарциса. Тя се беше разположила удобно в едно от креслата до камината, в която бяха останали само няколко въгленчета.
На масата пред нея имаше свещ – пламъчето й танцуваше и хвърляше страшни сенки из стаята.
-Я стига! Бях в библиотеката... - започна да се оправдава тя.
-...в забраненият отдел....-прекъсна я Нарциса. Бела понечи да спори, но сестра й я прекъсна, вдигайки пръст – Омръзна ми да те изваждам от кашите ти. Ако те бяха хванали, щях да си изпатя и аз...
-Е, както виждаш, никой не ме е видял – веждите на сестра й рязко се вдигнаха – Добре де, Слъгхорн ме засече по коридорите... –Нарциса вдигна саркастично ръце над главата си – О, престани! Дори не заподозря, че изтрих паметта на скапания гриф... – внезапно млъкна по средатата на изречението и се насочи с бърза крачка към спалното помещение.Трябваше да спре да казва мислите си на глас...
Зад себе си чу как сестра й рязко си поема дъх уплашено, готова да извика.
-Белатрикс Лестрандж , върни се тук веднага! Какво си направила... - сестра й все още фучеше, когато Бела затвори вратата след себе си. Нямаше сили да възобнови спора, затова реши просто да си легне.
Как можа да се изпусне?...Но пък какво толкова.Кой щеше да разбере ?...А и от друга страна , беше ужасно забавно...
Бела нададе тих, истеричен смях.
| |
|
