Докато битката на двора и в голямата зала течеше Драко, Краб и Гоил, следяха Хари Потър на седмия етаж. Потър беше точно пред входа на нужната стая, а вратата се отвори. Тримата слидеринци влязоха с него и започнаха да го следят. Когато той стигна до диадемата на Роина Рейвънклоу, те изкочиха и започна диалог между Малфой и Потър:
- Има нещо в теб, което ми принадлежи ! - заяви русото момче
- Тази не е ли добра ? - попита Хари
- На майка ми е, но не е достатъчно мощна. Знаеш. - след думите, грифиндореца стоеше спокойно.
- Хайде Драко, направи го ! - обади се Гойл, но изведнъж се чу гласът на Хърмаяни.
- Експелиармус! - червена светлина излезе от пръчката и удари пръчката на Малфой.
- Авада Кедавра! - зеленото заклинание от пръчката на Краб не удари никой, Рон тръгна да ги гони, но после се върна.
- БЯГАЙТЕЕ ! - пъклоогънят ги преследваше, а Краб пръскаше още огън, но после започнаха да се спасяват изкачвайки столове, но Гойл падна в огъня. Рон, Хари и Хърмаяни спасиха Краб и Драко с летящи метли. След което русото момче и Краб избягаха, а докато вървяха Малфой насочи пръчката си срещу пълното срещу него момче:
- Авада Кедавра ! - заклинанието уцели Краб и така падна на земята. След няколко минути той се магипортира на двора сръжавайки се със тотица смъртожадни и създания, докато гласът на Волдемор не се чу с думите:
- Заповядвам на армията си, да се оттегли и да се оттаде чест на мъртвите, чакам те Хари Потър, в забранената гора, след час! - довърши Волдемор. Това и направиха те, всички умрели се завиваха през глава, това правеше професор Трелони, професор Спраут и професор Слъгхорн. Починали бяха познатите Тонкс, Лупин, Фред, Кингсли и още много други. След час абсолютно всички бяха на двора и гледаха как лорда идва и разчистваха пътя си. Хагрид беше зад него държейки две тела, когато стигнаха Волдемор започна:
- Хари Потър е мъртъв ! - изкрещя Волдемор, повдигайки с магия от пръчката си тялото на Хари.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - изрева Джини, а баща и я прегърна успокоително, влагайки цялата си любов и ласки към дъщеричката си. Той също плачеше. Тялото падна. Волдемор посочи с пръчката си нещо към тълпата от смъртожадни - беше също легнало тяло, което вече се носеше във въздуха с бавна скорост, докато стигна до тялото на Черния лорд. Тогава Волдемор свали пръчката си и тялото се просна на земята.
- Това е Сивиръс Снейп. Можете да решите дали да бъдете от победителите или да посрещнете съдбата на тези двама наивни магьосници, жертвали живота на много хора за жалката си съдба. Е, кой ще се присъедини ? - всички мълчаха, никой не пристъпи напред. По едно време се чу изнемощял женски глас и от многото смъртожадни излезна ръката на Нарциса Малфой:
- Драко, ела. - каза тя плахо, поглеждайки Черния лорд. Драко мълчеше. Беше го страх. Бе изправен пред тежък избор - дали да отиде при родителите си, рискувайки ако Черният лорд падне да изгуби бъдещето си или да остане при приятелите си с риск да бъде убит. Той най-после реши:
- Не мога, аз оставам. - Волдемор се засмя подигравателно, надигна пръчката си и каза с насмешка:
- Така и не се научи да се подчиняваш на ръката, която ти дава хляб, Драко. Авада Кедавра - от пръчката му излезна зелена светлина, която блесна през очите на момчето и скоро на земята имаше още едно проснато тяло. Нарциса и Луциус изтичаха при момчето си и Луциус се обърна към Волдемор:
- Ах ти, жалък ..
- Авада Кедавра - каза Волдемор и скоро още едно тяло лежеше проснато на земята. Очите на Луциус бяха обърнати към Хари, от тях излизаха сълзи, а от устата му - кръв.
- Милорд, какво да правим с нея ? - Белатрикс реши да използва ситуацията.
- Убий я - каза Волдемор. Белатрикс започна да измъчва Нарциса, и двете крещяха, от устата на Нарциса излизаше кръв, ръцете и се свиваха - всякакви проклятия бяха използвани върху нея. Накрая тя с чест посрещна зелената светлина, която я прати някъде там, в небето, при семейството и.
Съб Ное 17, 2012 3:14 pm by 
Заглавие: Смъртта на семейство Малфой 
