Освобождаването на Хогуортс

Това е първият ми фенфикшън в този форум. Главната идея е бунта в Хогуортс, точно когато Хари влиза там. Е, надявам се да Ви хареса : ))

В нужната стая бяха всички ученици от Войнството на Дъмбълдор и разговаряха с Хари. Когато той им нареди да търсят диадема из замъка, те се разпръснаха.Няколко от тях го криха помежду си, за да не попадне в полезрението на един от стотиците аврори, пръснати из замъка. След малко Хари бе в познатата стая на Грифиндор. Тогава се чу мощен глас, гласът на Сивиръс Снейп, директорът на Хогуортс:
- Хари Потър, покажи се. Знам, че си в замъка. Ако до три минути не си в Голямата зала, ще започна да наказвам един по един учениците по най-мъчителния начин. - децата се разбунтуваха. Не можаха да повярват - кой ли е издал Хари Потър ? Може би някой от завистливите слидеринци. Хърмаяни се обърна към Хари:
- Недей. Стигнахме чак дотук, не трябва да проваляме всичко.
- Трябва да отида, Хърмаяни. Жертвах достатъчно хора за себе си. Стига! - той бе твърдо решен. С него излезнаха всички грифиндорци и отидоха в Голямата зала. До Снейп беше Драко - този наивен и надменен слидеринец някак бе разбрал, че Хари е в замъка и трябваше да натрупа точки. Хари гледаше Снейп право в очите, той него също.
- Ето ме.И сега какво, Снейп ? И мен ли ще убиеш ? - лицето на Сивиръс бе тъй тъжно - ако само имаше начин да каже на Хари, че не е убиец, че не е този, за когото го мислят и винят. Идваше му да се разплаче, но трябваше да играе ролята си. - Кажи им. Кажи им какво се случи онази нощ. Когато той разчиташе най-много на теб и ти го уби.
Светна бяла светлина, която загаси свещите. Алекто и Амик Кароу влезнаха в Голямата зала с насочени към Хари пръчки. Тогава излезнаха проф. Слъгхорн, проф. Флитуик и проф. Макгонагол, които застанаха от двете страни на Хари. Макгонагол бе към Снейп, Хорас и Филиус към Алекто и Амик Кароу. Снейп запрати зашеметяващо заклинание към старата магьосница, която го отби без никакви затруднения. Започна битка - Хорас се дуелираше с Алекто Кароу, изпращаше към нея най-силните си магии, но не беше достатъчно. Филиус с лекота караше Амик да въздиша и да крещи, интересно бе при проф. Макгонагол и Снейп. Те не използваха убиващи проклятия, нито вцепеняващи. При тях имаше изключително велики магии, рядко познати на повечето магьосници. От пръчката на Минерва излизаха огнени парчета с формата на феникс, който летеше към Снейп и искаше да го унищожи. Но Сивиръс не се даваше - той пренасочваше магиите на Макгонагол настрани или ги връщаше към нея, веднъж дори успя да замрази една от магиите, което затрудни преподаватеката по Трансфигурация. Когато Снейп запрати проклятието за убиване към нея, тя скочи настрани и се трансфигурира в котка. Проклятието изсвистя над косматото и тяло и се заби право в сърцето на Алекто Кароу. Амик зашемети Филиус, когато се ядоса, но докато се обърне към проф. Слъгхорн, той вече бе изпратил най-силната си магия към смъртожадния. Сега и двамата лежаха мъртви. Филиус се изправи, Минерва се превърна отново в човек и тримата насочиха пръчките си към Снейп. Той се превърна в черен пушек и излетя, чупейки прозореца на Голямата зала. Тогава Хорас изстреля проклятието Редукто през прозореца и то се разби в Снейп. Сивиръс бе уцелен, докато летеше и падна надолу зашеметен, разбивайки се в ледените води на Черното езеро. Учениците се радваха и прегръщаха Хари и професорите си, Макгонагол замахна с пръчката и запали всички светлини в залата, Хорас омагьоса тавана като красиво пролетно небе, а Филиус направи магия за оправяне на счупения прозорец.